В този епизод д-р Самуил Камбуров разговаря с д-р Боян Жеков по темата „Страданието – другото лице на войната“.

Боян Жеков завършва Гимназия с преподаване на чужди езици „Ромен Ролан“ в Стара Загора и специалност „История“ в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Защитава дисертация на тема „Съветизацията на българската армия 1944–1948 г.“, защитена в катедра „История на България“. В момента Боян Жеков е главен асистент и изследовател в Институт „Перспективни изследвания за отбраната“ на Военна академия „Георги Стойков Раковски“, научна секция „Военноисторически изследвания“. Научните му интереси са свързани с българската държава и армия в междувоенния период, през Втората световна война и в началото на Студената война.

Това е втората част на разговора на доц. д-р Калин Йорданов с гл. ас. д-р Юлий Емилов по темата „Келтите на Балканите“.

Юлий Емилов е доктор по история и археология от 2014 г. и главен асистент в Катедрата по Стара история, тракология и средновековна история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 2017 г. Възпитаник е на Национална гимназия за древни езици и култури „Св. Константин Кирил Философ“ и на Историческия факултет на Софийския университет. Специализира „Археология на Желязната епоха“ в университетите в Копенхаген и Виена. На темата за келтските миграции и взаимоотношенията между траки и келти е посветена неговия дисертационен труд, както и поредица от научни публикации. В магистърската програма „Античност и Средновековие“ на Историческия факултет на Софийския университет преподава история на древна Тракия през елинистическата епоха, както и история на „варварска“ Европа и Средиземноморието през втората половина на I хил. пр. Хр. През 2018 и 2019 г. е ръководител на теренните археологически проучвания в римския и късноантичния Almus край гр. Лом.

Това е първата част на разговора на доц. д-р Калин Йорданов с гл. ас. д-р Юлий Емилов по темата „Келтите на Балканите“.

Юлий Емилов е доктор по история и археология от 2014 г. и главен асистент в Катедрата по Стара история, тракология и средновековна история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 2017 г. Възпитаник е на Национална гимназия за древни езици и култури „Св. Константин Кирил Философ“ и на Историческия факултет на Софийския университет. Специализира „Археология на Желязната епоха“ в университетите в Копенхаген и Виена. На темата за келтските миграции и взаимоотношенията между траки и келти е посветена неговия дисертационен труд, както и поредица от научни публикации. В магистърската програма „Античност и Средновековие“ на Историческия факултет на Софийския университет преподава история на древна Тракия през елинистическата епоха, както и история на „варварска“ Европа и Средиземноморието през втората половина на I хил. пр. Хр. През 2018 и 2019 г. е ръководител на теренните археологически проучвания в римския и късноантичния Almus край гр. Лом.

В този епизод д-р Самуил Камбуров разговаря с доц. Никола Стоянов по темата „Развитието на българската армия след Освобождението в балкански контекст: история и перспективи“.

Никола Стоянов е роден в Сливен и е възпитаник на Висшето народно военно артилерийско училище „Георги Димитров“. Завършва образованието си във Военната академия „Г. С. Раковски“, където след това заема различни висши ръководни длъжности. В периода 2014–2018 г. е директор на център „Квалификация, дистанционно обучение и компютърни симулации“, а от 2018 до 2021 г. е директор на департамент „Дистанционно обучение, езикова подготовка и квалификация“. От 2021 г. е доцент в катедра „Политики, стратегии и отбранително планиране“.

Никола Стоянов е автор на монографичните трудове „Хибридни войни и ненасилствени революции“ и „Новият стар многополюсен свят“.

В този епизод Виктория Лекова разговаря със Светлана Димитрова за научната мрежа EURAXESS, глобалната менторска програма и Science for Refugees Hub, за новите възможности за изследователска мобилност, научно предприемачество и подкрепа за учени-бежанци.

Светлана Димитрова е проектен мениджър в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Участвала е в редица проекти, а в момента координира международния център EURAXESS Science for Refugees. Преките ѝ отговорности в Софийския университет са свързани също с въпросите на разнообразието и равенството между половете, както и с процеса на обучение и междукултурна интеграция на изследователи в Европа. Светлана Димитрова е член на консултативните съвети на няколко големи инициативи, в това число проектите SAFE – Supporting at-risk researchers with fellowships in Europe, InspirEurope и InspirEurope+, MSCA4Ukraine, British Academy/CRAC-Vitae: Development Programme for Researchers at Risk и други.

В този епизод Чая Колева, политолог в Института за балканистика с Център по тракология към Българската академия на науките, разговаря с Данислава Делчева по темата „Генезис и развитие на младежките субкултури през 90-те години на XX век“.

Данислава Делчева е бакалавър по Масови комуникации, магистър по Социология (със специализация по Социални изследвания, анализи и проекти) и по Международни отношения. Специализирала е върховенство на правото в Университета в Страсбург.

Тя е основател на креативно студио „Рефлектор“, което създава социални проекти чрез средствата на изкуството, културата и науката. Данислава има 10-годишен опит в медиите като журналист и ПР мениджър, след което преминава в сферата на културния мениджмънт, като продуцира, менажира и популяризира изкуство. Интересите й са в областите на комуникациите, културата и социалната антропология, които се пресичат и в последния й проект „Алтерофилия“ – документална видео поредица за субкултурите на 90-те години.

В този епизод д-р Васил Караджов разговаря с д-р Теодор Борисов за футболните агитки на Балканите, появата на ултрас движения, сблъсъците и конфликтите между привърженици на различни клубове в Гърция, Турция, Румъния и България.

Теодор Борисов е доктор по история, спортен журналист на свободна практика и член на екипа на сдружение „Българска история“. Защитава дисертационен труд на тема „Спортът като политика и пропаганда в България (60-те – 80-те години на XX век)“. Автор е на книгите „Как Цар Футбол превзе България“ и „Историята на купата“, както и на многобройни статии, свързани с историята на спорта и по-конкретно с футбола.

В този епизод д-р Васил Караджов разговаря с д-р Теодор Борисов за футболните агитки в Западните Балкани, появата на ултрас движения, сблъсъците и конфликтите между привърженици на различни клубове от региона.

Теодор Борисов е доктор по история, спортен журналист на свободна практика и член на екипа на сдружение „Българска история“. Защитава дисертационен труд на тема „Спортът като политика и пропаганда в България (60-те – 80-те години на XX век)“. Автор е на книгите „Как Цар Футбол превзе България“ и „Историята на купата“, както и на многобройни статии, свързани с историята на спорта и по-конкретно с футбола.